Възникване на науката психология

Според съвременните схващания психологията може да се определи като наука, която възниква на основата на интернационални и мултидисциплинарни корени и се превръща постепенно в наука, която цели да опише как хората мислят, чувстват, действат, а също така какви са психическите способности на животните. 

Възникването на психологията, като самостоятелна наука обикновено се определя като парадоксално. Парадоксът се състои в проблемите за същността на душата, за закономерностите на душевния живот, за отношенията душа – тяло и душа – материално са проблеми, които са изследвани в древните школи, а в същото време психологията като наука се отделя от философското знание, едва през 1879г. в Лайпциг се създава първата лаборатория за психологични изследвания от Вилхелм Вунд.

За да се обясни късното обособяване на психологията, като самостоятелна наука е необходимо да се проследят какви са предпоставките, които дават основание част от познанието да бъде обособено, като научно познание. Тези предпоставки са:

•    Необходимо е да бъде обособена специфична област от материалния, социалния или психична реалност, която да бъде специално изучавана (това се случва още в Древните философски учен.
•  Необходимо е да бъдат установени и описани със специални термини закономерности на проявите на специалната част, която ще бъде изучавана (и това условие по отношение на психологията се създава в рамките на различни философски школи, учения). 
• Създаването, откриване на методи с които точно, адекватно може да бъде изследвано явлението, което е обосновано за самостоятелно изучаване (1879 г. в Лайпциг е основана от немския физиолог и философ Вилхелм Вунд първата лаборатория по психология в света).

В създадената от Вунд лаборатория първите факти, които се изследват са усещанията, а основния метод е интроспекцията (самонаблюдение). Когато се коментира отделянето на психология, като самостоятелна наука се подчертава факта, че тя може да бъде определяна, като наука, която има интернационални и мултидисциплинарни корени. В качеството на аргументи се използват факти от живота на едни от класиците от областта на психологията.

Вунд с негови сътрудници в лабораторията

 

I.  Възникване, формиране на психологически школи.

Формирането на психологическите школи са второто нещо, което характеризират психологията, като самостоятелна наука.

Най-общо психологическата школа може да се определи, като група от учени, споделящи определена теоретична ориентация и изследващи определени общи проблеми. От началото на възникване на психологията до днес съществуват седем психологически школи.

Основни психологични школи:

• Структурализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава съзнателния опит, който зависи от конкретния житейски път на човека (съзнанието на базата на индивидуалния опит).Представители – Вилхелм Вунд (1832 – 1920), Херман Ебинхауз (1850 – 1909), Едуард Титченер (1867 – 1927), Освалд Кюлпе (1862 – 1915). 
• Функционализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда.Представители – Уилям Джеймс (1842 – 1910), Джеймс Кеттел (1860 – 1944), Стенли Хол (1844 – 1924), Роберт Вудвортс (1869 – 1962). 
•  Бихевиоризъм – според представителите на тази школа психологията е наука за поведението, т.е. наука изучаваща само очевидните поведенчески актове, които могат да бъдат описани обективно.S. ’ R (стимул ’- реакция) Представители – Джон Уотсън (1878 – 1958), Фредерик Скинър (1904 – 1990), Едуард Толмен (1886 – 1959), Алберт Бандура (1925). 
•  Гещалтпсихология – gestalt – образ, цялостност. Според представителите на тази школа психология, която има за свой предмет изучаване на възприемането и процеса на учене.Представители – Макс Вертхайнмер (1880 – 1943), Курт Кофка (1886 – 1941), Волфганг Кьолер (1887 – 1967), Курт Левин (1890 – 1947). 
•  Психоанализа – според представителите на тази школа, психологията следва да бъде наука, която изучава безсъзнателното и неговата взаимовръзка със съзнателното в психиката на човека.Представители – Зигмунд Фройд (1856 – 1939), Карл Юнг (1875 – 1961), Алфред Адлер (1870 – 1937), Анна Фройд (1895 – 1982), Ерик Ериксън (1902 – 1994). 
•  Хуманистична – според представителите на тази школа психологията има за свой основен предмет на изучаване личността, като уникална, цялостна система.Представители – Ейбрахам Маслоу (1908 – 1970), Карл Роджерс (1902 – 1987). 

•   Когнитивна психология – според представителите на тази школа психологията следва да фокусира своите изследвания върху процеса на познание и върху това как жизнените преживявания на човека се обработват активно от неговия разум.