Същност на процесите усещане и възприятие

Усещането е познавателен процес, продукт на аналитико-синтетичната дейност на човешкия мозък. Усещането е репрезентация в мозъка на човека на отделните свойства на предметите и явленията от материалната среда, възникваща при непосредственото въздействие на дразнителите върху съответните рецептори. По общо казано, то е процес на първичната обработка на постъпващата информация на ниво отделни свойства на предметите и явленията.

То есложен рефлекторен акт, продукт на дейността на съответен анализатор.

 Физиологичният механизъм включва:

•  рецептор: трансформация на съответния вид енергия в нервно възбуждане и елементарен анализ. 
•  Сетивни аферентни нервни пътища за провеждане на възбуждането към ЦНС(кора, подкорие), които са специфични и неспецифични(ретикуларната формация). 
• Сетивно поле в съответен участък на мозъчната кора, където се обработват нервните импулси, т.е постъпващата информация, възниква съответното усещане(зрително,вкусово,тактилно и т.н.).

От постъпващите от действителността множество сигнали само някои достигат до мозъчната кора и по въпроса за подбора на полезната информация за възникването на усещането има няколко хипотези(-за механизмите на сверката; хипотези за потребностите; критерият се извършва чрез критерият за нещо ново.

 Закономерности на усещанията - те израз на психо-физичните отношения между стимул и усещане.

-усетливост/чувствителност – свързана е със силата на сигнала, която може да предизвика усещането и има личностна специфичност. Тази закономерност се развива.

-адаптация/приспособяване – изменение на  чувствителността под въздействие на дразнителя. Може да се изрази  в следните посоки; *угасване-например усещане за допир при дрехите.

                        *негативна адаптация-намаление на усетливостта.

                        *положителна адаптация- увеличение на усетливостта.

-контраст – изменение на усетливостта под въздействие на предшестващ дразнител с различна сила – напр. При влизане от студено на топло и обратно.

-взаимодействие между усещанията – повишаване на усетливост от слаби дразнители или понижаване от силни дразнители.

-сенсабилизация –увеличаване на усетливостта при упражняване на анализатора.

- синестезия- възниква при усещане, характерно за друг анализатор, по-често зрително-слухови(цвето - музикални), но е личностно специфична закономерност.

Кратко филмче, за да разберем по-добре двете понятия: 

Възприятие  

Познавателните психични процеси са структурни елементи на човешката психика. Условно познавателната дейност се разделя на сетивна степен и абстрактно-логична степен на познание. Сетивното познание се изразява чрез психичните процеси усещане и възприятие. Към него се включват още представите и образната памет. Възприятието се означава още и като перцепция и репрезентация в съзнанието на личността на обектите и явленията като цяло, когато въздействат върху сетивните й органи. То е свързано с преработка на постъпваща от средата информация в резултат на кеото се формират образи с които могат да оперират абстрактно-логичните психически процеси(мислене, памет,емоции и др.)

То е репрезентация на обектите и явленията в съвкупността на техните свойства и връзките помежду им;с него се опознават такива свойства за който няма специален анализатор и не могат да се представят в усещанията(големина и форма на обектите,продължителност на явленията и др.)Възприятието е тясно свързано със словесната дейност на личността.Отразените обекти и явления се отразяват със съответните думи.При човека възприятието е специфичен, осъзнат и целенасочен процес. Възприемайки човек гледа и вижда,разглежда, чува и слуша,вслушва се. Т. Е човекът осъзнава обектите. Сетивното осъзнаване е основната и най-съществена черта на възприятието(възприема личността, а не ухото).Възприятието е продукт на функцията на всички анализатори, но 2 са от най-голямо значение-зрителния(70-80%) и кинестетичния.

  Сравнение с Усещането – това са две различни форми или отношения на съзнанието към обективната действителност. Възприятието е по-сложен, по-висш вид сетивно познание и включва множество усещания. То е сетивно осъзнаване на даден предмет или явление и неговите отношения. То е висша психична функция и текущ процес.

• Условия за формиране на правилен възприятелен  образ:

-активно движение и обратна връзка(възприемане на обекта от различни ъгли).

-поддържане на определен минимум от информация, постъпваща към мозъка от външната и вътрешната среда и постоянството на притока от инфо-я- сензорен глад(сензорна депривация) води до редица разстройства.

-организацията и структурираността на получаваната информация също е важна.

 Основни свойства – обясняват същността и механизмите на В.

-константност- изразява се в относителната независимост на образа от условията на възприемането, т.е. неизменността му(форма,цвят, размери). Без това свойство възприятието не може да служи като средство за опознаване на обективната действителност.

-предметност- обекта се възприема като обособено в пространството и времето отделно физическо тяло.

-цялостност – изразява  вътрешната взаимовръзка на частите и цялото в образа.

-обобщеност - отнасяне на всеки образ към клас обекти, с обща характеристика. Зависи от опита на човека и езика.

-активност – част от обектите се възприемат по-пълно (на преден план са)- предмет, а другите са фон (като нещо неопределено).

-обем- броя обекти които могат да се възприемат едновременно в единица пространство. Зависи от миналия опит и от знанията на човека.

-осмисленост – осъзнаване значението на предмета, свързано с неговата употреба, а това означава, че се включва мисленето.Следователно възприятието като осъзната сетивност е преход към абстрактно – логическото познание.

-аперцепция- зависимостта на възприятието от личностните особености на човека(опит, псих. емоции и т.н.

Презентация за усещането и възприятието: