Възникване на науката психология

Според съвременните схващания психологията може да се определи като наука, която възниква на основата на интернационални и мултидисциплинарни корени и се превръща постепенно в наука, която цели да опише как хората мислят, чувстват, действат, а също така какви са психическите способности на животните. 

Възникването на психологията, като самостоятелна наука обикновено се определя като парадоксално. Парадоксът се състои в проблемите за същността на душата, за закономерностите на душевния живот, за отношенията душа – тяло и душа – материално са проблеми, които са изследвани в древните школи, а в същото време психологията като наука се отделя от философското знание, едва през 1879г. в Лайпциг се създава първата лаборатория за психологични изследвания от Вилхелм Вунд.

За да се обясни късното обособяване на психологията, като самостоятелна наука е необходимо да се проследят какви са предпоставките, които дават основание част от познанието да бъде обособено, като научно познание. Тези предпоставки са:

•    Необходимо е да бъде обособена специфична област от материалния, социалния или психична реалност, която да бъде специално изучавана (това се случва още в Древните философски учен.
•  Необходимо е да бъдат установени и описани със специални термини закономерности на проявите на специалната част, която ще бъде изучавана (и това условие по отношение на психологията се създава в рамките на различни философски школи, учения). 
• Създаването, откриване на методи с които точно, адекватно може да бъде изследвано явлението, което е обосновано за самостоятелно изучаване (1879 г. в Лайпциг е основана от немския физиолог и философ Вилхелм Вунд първата лаборатория по психология в света).

В създадената от Вунд лаборатория първите факти, които се изследват са усещанията, а основния метод е интроспекцията (самонаблюдение). Когато се коментира отделянето на психология, като самостоятелна наука се подчертава факта, че тя може да бъде определяна, като наука, която има интернационални и мултидисциплинарни корени. В качеството на аргументи се използват факти от живота на едни от класиците от областта на психологията.

Вунд с негови сътрудници в лабораторията

 

I.  Възникване, формиране на психологически школи.

Формирането на психологическите школи са второто нещо, което характеризират психологията, като самостоятелна наука.

Най-общо психологическата школа може да се определи, като група от учени, споделящи определена теоретична ориентация и изследващи определени общи проблеми. От началото на възникване на психологията до днес съществуват седем психологически школи.

Основни психологични школи:

• Структурализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава съзнателния опит, който зависи от конкретния житейски път на човека (съзнанието на базата на индивидуалния опит).Представители – Вилхелм Вунд (1832 – 1920), Херман Ебинхауз (1850 – 1909), Едуард Титченер (1867 – 1927), Освалд Кюлпе (1862 – 1915). 
• Функционализъм – според представителите на тази школа психологията е наука, която изучава ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда.Представители – Уилям Джеймс (1842 – 1910), Джеймс Кеттел (1860 – 1944), Стенли Хол (1844 – 1924), Роберт Вудвортс (1869 – 1962). 
•  Бихевиоризъм – според представителите на тази школа психологията е наука за поведението, т.е. наука изучаваща само очевидните поведенчески актове, които могат да бъдат описани обективно.S. ’ R (стимул ’- реакция) Представители – Джон Уотсън (1878 – 1958), Фредерик Скинър (1904 – 1990), Едуард Толмен (1886 – 1959), Алберт Бандура (1925). 
•  Гещалтпсихология – gestalt – образ, цялостност. Според представителите на тази школа психология, която има за свой предмет изучаване на възприемането и процеса на учене.Представители – Макс Вертхайнмер (1880 – 1943), Курт Кофка (1886 – 1941), Волфганг Кьолер (1887 – 1967), Курт Левин (1890 – 1947). 
•  Психоанализа – според представителите на тази школа, психологията следва да бъде наука, която изучава безсъзнателното и неговата взаимовръзка със съзнателното в психиката на човека.Представители – Зигмунд Фройд (1856 – 1939), Карл Юнг (1875 – 1961), Алфред Адлер (1870 – 1937), Анна Фройд (1895 – 1982), Ерик Ериксън (1902 – 1994). 
•  Хуманистична – според представителите на тази школа психологията има за свой основен предмет на изучаване личността, като уникална, цялостна система.Представители – Ейбрахам Маслоу (1908 – 1970), Карл Роджерс (1902 – 1987). 

•   Когнитивна психология – според представителите на тази школа психологията следва да фокусира своите изследвания върху процеса на познание и върху това как жизнените преживявания на човека се обработват активно от неговия разум. 

  

Същност на процесите усещане и възприятие

Усещането е познавателен процес, продукт на аналитико-синтетичната дейност на човешкия мозък. Усещането е репрезентация в мозъка на човека на отделните свойства на предметите и явленията от материалната среда, възникваща при непосредственото въздействие на дразнителите върху съответните рецептори. По общо казано, то е процес на първичната обработка на постъпващата информация на ниво отделни свойства на предметите и явленията.

То есложен рефлекторен акт, продукт на дейността на съответен анализатор.

 Физиологичният механизъм включва:

•  рецептор: трансформация на съответния вид енергия в нервно възбуждане и елементарен анализ. 
•  Сетивни аферентни нервни пътища за провеждане на възбуждането към ЦНС(кора, подкорие), които са специфични и неспецифични(ретикуларната формация). 
• Сетивно поле в съответен участък на мозъчната кора, където се обработват нервните импулси, т.е постъпващата информация, възниква съответното усещане(зрително,вкусово,тактилно и т.н.).

От постъпващите от действителността множество сигнали само някои достигат до мозъчната кора и по въпроса за подбора на полезната информация за възникването на усещането има няколко хипотези(-за механизмите на сверката; хипотези за потребностите; критерият се извършва чрез критерият за нещо ново.

 Закономерности на усещанията - те израз на психо-физичните отношения между стимул и усещане.

-усетливост/чувствителност – свързана е със силата на сигнала, която може да предизвика усещането и има личностна специфичност. Тази закономерност се развива.

-адаптация/приспособяване – изменение на  чувствителността под въздействие на дразнителя. Може да се изрази  в следните посоки; *угасване-например усещане за допир при дрехите.

                        *негативна адаптация-намаление на усетливостта.

                        *положителна адаптация- увеличение на усетливостта.

-контраст – изменение на усетливостта под въздействие на предшестващ дразнител с различна сила – напр. При влизане от студено на топло и обратно.

-взаимодействие между усещанията – повишаване на усетливост от слаби дразнители или понижаване от силни дразнители.

-сенсабилизация –увеличаване на усетливостта при упражняване на анализатора.

- синестезия- възниква при усещане, характерно за друг анализатор, по-често зрително-слухови(цвето - музикални), но е личностно специфична закономерност.

Кратко филмче, за да разберем по-добре двете понятия: 

Възприятие  

Познавателните психични процеси са структурни елементи на човешката психика. Условно познавателната дейност се разделя на сетивна степен и абстрактно-логична степен на познание. Сетивното познание се изразява чрез психичните процеси усещане и възприятие. Към него се включват още представите и образната памет. Възприятието се означава още и като перцепция и репрезентация в съзнанието на личността на обектите и явленията като цяло, когато въздействат върху сетивните й органи. То е свързано с преработка на постъпваща от средата информация в резултат на кеото се формират образи с които могат да оперират абстрактно-логичните психически процеси(мислене, памет,емоции и др.)

То е репрезентация на обектите и явленията в съвкупността на техните свойства и връзките помежду им;с него се опознават такива свойства за който няма специален анализатор и не могат да се представят в усещанията(големина и форма на обектите,продължителност на явленията и др.)Възприятието е тясно свързано със словесната дейност на личността.Отразените обекти и явления се отразяват със съответните думи.При човека възприятието е специфичен, осъзнат и целенасочен процес. Възприемайки човек гледа и вижда,разглежда, чува и слуша,вслушва се. Т. Е човекът осъзнава обектите. Сетивното осъзнаване е основната и най-съществена черта на възприятието(възприема личността, а не ухото).Възприятието е продукт на функцията на всички анализатори, но 2 са от най-голямо значение-зрителния(70-80%) и кинестетичния.

  Сравнение с Усещането – това са две различни форми или отношения на съзнанието към обективната действителност. Възприятието е по-сложен, по-висш вид сетивно познание и включва множество усещания. То е сетивно осъзнаване на даден предмет или явление и неговите отношения. То е висша психична функция и текущ процес.

• Условия за формиране на правилен възприятелен  образ:

-активно движение и обратна връзка(възприемане на обекта от различни ъгли).

-поддържане на определен минимум от информация, постъпваща към мозъка от външната и вътрешната среда и постоянството на притока от инфо-я- сензорен глад(сензорна депривация) води до редица разстройства.

-организацията и структурираността на получаваната информация също е важна.

 Основни свойства – обясняват същността и механизмите на В.

-константност- изразява се в относителната независимост на образа от условията на възприемането, т.е. неизменността му(форма,цвят, размери). Без това свойство възприятието не може да служи като средство за опознаване на обективната действителност.

-предметност- обекта се възприема като обособено в пространството и времето отделно физическо тяло.

-цялостност – изразява  вътрешната взаимовръзка на частите и цялото в образа.

-обобщеност - отнасяне на всеки образ към клас обекти, с обща характеристика. Зависи от опита на човека и езика.

-активност – част от обектите се възприемат по-пълно (на преден план са)- предмет, а другите са фон (като нещо неопределено).

-обем- броя обекти които могат да се възприемат едновременно в единица пространство. Зависи от миналия опит и от знанията на човека.

-осмисленост – осъзнаване значението на предмета, свързано с неговата употреба, а това означава, че се включва мисленето.Следователно възприятието като осъзната сетивност е преход към абстрактно – логическото познание.

-аперцепция- зависимостта на възприятието от личностните особености на човека(опит, псих. емоции и т.н.

Презентация за усещането и възприятието:

Психология на успеха - проба и грешка

Основния механизъм на ученето е точно Проба- Грешка, чрез който се намират най- верните пътища и решения. Реално, макар че поведенческата психология като че ли е настрани от педагогическата психология, тези две реакции се вписват идеално в психологията на отношението.

В поведенческата психология американската школа допуска сериозни грешки. Едната се отнася до основния закон и се нарича психологически механизъм. Втората се отнася до метода на пробите и грешките и е известна като психологически редукционизъм. Психологически механизъм произлиза от това, че поведението се извежда непосредствено от стимулите. 

Пропуснат е един основен факт- че всеки външен стимул минава през определена вътрешна среда наречена психика. Реакцията не е непосредствено следствие на стимула. Тя включва и онова вътрешно състояние на индивида, като символ, през което преминава стимула.

Втората грешка- психологически редукционизъм поизлиза от факта, че сложното поведение на човека се свежда до поведението на нисшите животни. Пропусната е една важна част от човешкото поведение- ориентация отвън. Метода на пробата, грешката и случайния успех описва точно и безпогрешно поведението на висшите животни. Всеки поведенчески акт се извежда чрез този метод на подкрепянето на случайния успех.